Живота в дъжда

Размазани цветове.
Маски на зелено,жълто,синьо и охра за топлота.
Незабалежима тъмнина и заплененост от момента,от усещането на нещо,което не се случва.

Винаги има пикове и спадове във цветоснта на сънищата.
Понякога чувствата и усещанията в съня са хилядократно по силни,по пламенни от всичко наглед истинско тук.
А има периоди на пълна сивота и плоскост,едно лице присмиващо ти се,иронизиращо твоята безпомощност ,чрез липсата на емоция.

това,което не сме успяли да направим?Това,което предсоти?
Не знаех къде отивам и вървях стъпка,след стъпка,измисленото ме управляваше и не знаех къде ще ме отведе.
Поглед отгоре и спасяване на положението,а дали това ще е от онези моменти като издълбани в моето тяло,чиито смисъл и след години не разбирам.

Пастелни цветове и силна светлина а леката мъгла добавя класическото звучене.
Няма ограничения,може би за това нещата са с тоналност по зловещи.
Когато погледнеш ссебе си през огледалото какво виждаш всъщност?
Представата за това,което си ?
Всичко е наред,докато отрежението не те е задушило
и не оъсзнаеш,че огледалото е супено ,а това което виждаш
са ефтини чувства в семпла опаковка.