Емоции на пиксели

Далече от всякакви представи за перфектното,аз,вървейки размишлявах за света.За заблужденията на хората и рамките на обществото.За изкуството на свободния дух и красотата на импулсивното.Миналото остава далече,за бъдещето не се мисли.Живее се.Осъществяват се идеи,сбъдват се мечти.
А дали просто трябва да се пуснем по течението и човек такъв ли е каквито са неговите мисли?
Пространство на ума, 'клизма' на мислите и едно преподреждане на принципите.Без следване на определен стереотип да си поемем дъх и да се гмурнем,без да знаем дали ни очаква опасна плиткост или неясна дълбочина.
Обикаляме из собственото си ежедневие,опитвайки се да го съживим,да повярваме,че това е живота ни,Заплитайки се в детайлите,губим цялостната картина.
Емоционален пъзел,едно преподреждане на принципите.Карнавал на изградени стереотипи ,в свят където лъжата е издигната в култ и нищото е най-добрият ни приятел.Бягайки от проблемите си,навлизаме все повече в тях.Рисуваме собствените си идеали и не забелязваме хората минаващи покрай нас.Историята отдавна вече не е трагична,а силно гротескна.Животът вече не е театър ,а кратък забавен анонс.Мазохистично чувство за хумор,сред разлагащи се действия.Абсурдизъм и плач на клоун.Участваме в черно белите си светове ,докато сме обградени от цветове.Опитвайки се да предадем на грубото красива гледна точка,се губим сред това,което искаме да мислим ,и това което всъщност е в главите ни.
Не можем да избягаме от себе си ,от идеята за себе си. Когато се погледнеш през огледалото какво виждаш ?Представата за това,което си ?Всичко е наред,докато отражението не те е задушило
и не осъзнаеш,че огледалото е супено ,а това което виждаш
са евтини чувства в семпла опаковка.
Игра на сенки и крайности ,но разбира се не бива да забравяме нюансите.В измислената ми реалност липсва хоризонт и хората се вслушват във вътрешните си гласове.Небето има неонови цветове,а дните остатъчен вкус.
Загърбваме настоящето ,не разбирайки че така губим бъдещите си спомени,Това ,което ни топли,когато ни е най-студено.Затваряме си очите за видимите истини,защото сме изморени,защото апатията е водещо чувство
Не ,не аз витая в облаците.Вие сте завързани за малките колчета,като дресирани слонове и не се правят опити за измъкване,защото вътрешно всеки се е изморил да вярва в невъзможното.

Открих,че най добрият начин да загърбиш цинизма на света е като не вярващ,че съществува.Обратното също.Светът е болен,отровен от навика,приклещен от инстинктите,Обществените инстинкти,Изкуството да избягаш от обикновеното.Потапяйки се в забвението на действията си,знаейки че ние ги караме да се случват.Отвъд материалното и рутината да подреждаме буци смисъл,който ние си измисляме,в който вярваме.