Прокарайте ръце през пространството,надникнете,погледнете това отвъд.
Спри!За къде бързаш не виждаш ли ,че слънцето те гони,за да ти покаже,че има нещо далеч по-важно,по-красиво от нещата които те тормозят.
Защо се вкопчваме в дадена идея,натрапчиво и безусловно.Не можем да останем в покой,не можем да намерим нещо,някой,който да ни отклони да я изкорени.
00:00 часа,не е ли това време по средата,минута за нито един от дните,някакво крехко безвремие.Нали все пак нулите показват нищото.
Ах това време,ах този джаз.Загубих 2 минути от новия си ден седейки,чудейки се.
Тъжното е че ще загубя още много,както и всичики,които ще се скрият и тази сутрин от красотата на изгрева.Потенциала е право пропорционален на големите греши и загуби.
Дали баласна наистина го има,дали просто се опитваме да оправдаем измисления си живот?
На път към плажа човек няма сили за никакви проблеми,но пък на път със влак оставаме насаме с тях,всичко е толкова лирично.
Ще успеем ли поне тази вечер да си легнем рано....
25.8.10
Виждаш ли през времето
Етикети:
бум,
вечери,
лято,
мнение,
моменто състояние,
ограничения,
подробности,
през пръсти,
тик,
tomorrow comes to take me away
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар