Лаици

Изкуственост и измислена привързаност.Ако караш някой да се усмихва,като се сети за теб това не е ли достатъчно?Когато се усещаш силен заради другите,просто виждаш тяхната немощ.
Странно е какви представи създаваш на някои за другите,те ги виждат точно така както ги описваш,а често забравяме най-важното и все сме недоволни.
Опитай се да прочетеш мислите ми,ще останеш отвратен.Наистина грозното противоречие се блъска в стените на моето тяло,но не може да ме освободи.
Не е ли иронично ...
Слънцето се показва плахо и вятърът утихна,идилия за сетивата ,спокойствие за мислите.
Ако небрежно дойда до теб,ако без да искам те полея със света си,не ми се сърди,не го правя нарочно,но знай,моят свят-си е мой!
Трудно бих те пуснала,тук не е толкова красиво привечер,всъщност понякога е наистина грозно.Поетите умряха когато пишещите машини спряха да се използват.
Важно е от къде минава мисълта,зародиша на някоя грандиозна идея.
Пърхащо,привично.
Окачваме идеалите си пред погледа,но винаги забравяме принципите.
Всичко винаги е толкова далечно.ОТ лириката ми се гади,представям си я като розов сироп,със неприятно сладък вкус.
Агресията е горчивото хапче.Когато фармацевтиката навлиза в нечии метафори,значи света не върви на добре.
Искам да сдъвча света!