Аз ти и хората

Изтъркани чувства,нови истории.
Виждам света като през обектив на лентов руски апарат.
Меланхоличен и рязък.Малките деца са очарователни,а въззрастните крият своите истории.
Пътуване във времето,с това се характеризира живота ни.
В началото нямаме нищо,бяло поле,арена на която да изпълним своя танц,
затова и не се интересуваме особено,дали ще сгрешим.
След като стигнем четвърт от всичко,виждаме спомените,красотата и болката от тях
опитваме се,може би,след това осъзнаваме ,че не е уютно да живеем в тях.
Тогава идва натрапчивата идея да моделираме бъдещето.Даваме всичко от себе си да подредим нещата,после пак стъпваме в грешна посока,в крайна сметка всичко идва изтощително.
Идва момента когато взимаме пълноценното от това което ни се е случило,
сладостта и опита.Надяваме се за бъдещето,но не прекалено,защото всички мразят да бъдат разочаровани.
Бъркаме времената и ни казват ,че сме неграмотни.
Ние просто седим на средата на продължителността....