Все пак всичко нека продължи

Забравеност

Раната есен цял живот ще свързвам с мирис на печен пипер,носещ се от тераси и дворове.
Както портокалите с коледа и спомняте ли си колко рядко хапвахме вафли....
за да си подсладим живота казваха.
Няма по човешко от пътуването,хората във влак винаги са един различни и плашещо искрени,БДЖ ли така ни влияе,носталгията ли не е ясно.Отиваш далеч,прибираш се.
Еднопосочен или не е въпросът.Сякаш на гарата времето е спряло,хората които я обитават са винаги с тъжни истории,а влаковете за мен цял живот ще си останат червени.
Кое е по-тежко меланхолия или тежка носталгия и двете таят дози красота,но измамна.