А времето е като сбъркан пъзел

дата стара,време лятно.
Мирис на комини ,зов на чайките,суртешни настроения обгърнати от вятър.
Онзи страх да живеем,да всеки го крие,просто по различен начин.
Розови лъчи сякаш неонови.СПИМ,но без да сънуваме,нищо повече от това.
Изпускаме неимоверно много красота всекидневно.Някога сабуждал ли си се със слънцето?
Мeн един случаен човек ме научи да ценя изгревите.Можеш ли да пробиеп облацитенад себе си,успяваш ли да внесеш нотки топлина сред студенитя нюанси.Всъщност дори опитвали ли си?Ние сме едни малки слънца,но не светим,не смеем,защото ни е страх..,че ще изгорим.

Предпочитаме удобството пред изживяването.Стоим със затворени очи,когато ни дадат парченце свят.Дори любопитството вече се е изгубило.
НЕ умеем да съчетаваме.
Експозиция на изживяното.Ти не дойде,но ми даде толкова много.
Ужасно много се ценим,но и също толкова се стремим да го прикрием.
Хората са се научили да смят до късно за да не се чувстват нищожни пред изгрева.
Нямаме идеали ,само грозни стериотипи.Ерата на задръжките.Тя красотата не омръзва,
просто се губи сред нищета и мерзост.Часовниците ни управляват,придадоха най-грозната представа на времето.Града се сабужда,но никой не забелязва.
Нашите очи не виждат света,те го отразяват,такъв какъвто си мислим ,че е ...
Започваме да го виждаме едва когато си го представим.Погледни слънцето свети за теб,както и всички други неща,това е твоето място!
Колко дълго сме били изгубени и кой очакваме да се появиот тази врата,точно пред нас?
НЯма как да се открием,като бягаме от себе си.
Шест минути са ни нужни за да разберем всичко това.
22.08