дъждовен юли
Опитвайки се да пречупим
декора на нашите мисли
объркани стоим,
докато живота се движи.
Похабени изписани страници
думите,може би неразбрани,
настроенията ни поставят граници
но надеждите си няма да оставим
Отношения като лабиринт
ние само напред се движим
страх да не изостанем
преди емоциите да загинат
Нима си противореча,
дали пък това е толкова лошо
сякаш още гледаме действителноста
но плахо,тихо ,далечно
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар