Забвението на действията

Аз вървя ,вървя...незнаейки какво ще ме отнесе...
Когато ти е пречупена призмата на 90-градусов ъгъл,ти се струва,че на всички не им е добре,освен на този,който се надяваш.
Трезвеноста порок ли е?
Преди време исках да дойда по-близо,но сега...го искам още повече
Вечерният живот не е същият на есен,а понякога се чудим един живот в дъжда,
би ли ни се отразил добре.Ако не просто ще рисуваме върху жълти листи,ще разкажем историята за нашите незадоволени желания...
Добърият ни зелен приятел ,не търси метафората в думите,понякога тя силно липсва.
Така както ни липсва позитивизма в сив ден.
Губиш ли контрол ,поне понякога,вдъхновението попива бавно и после те прояжда с енергията си и налудничевото напрежение,абсолютна епидемия.Не можеш да избягаш,ама ти дори и не искаш.
Не искаме да спим,не си го позволяваме,докато не се сабудим.
Потапяме се във въздишките и теглим знанията бавно,защото удовлствието е това,
за което живеем.