И нека се изкараме от кафеза

Eжедневието,вечно случващо се.
Смразяващо утро ти напомня,че си жив ,а може би точно обратното.Впускаш ли се в света на другите,отварящ ли непозволени врати...Не ни трябва позволение,просто умение!
Времето ни заблуждава,защо си позволява това лицемерие.Слънце и красоти есенни,но така студено.. меланхолично.
Преди да тръгнеш да опознаваш света,се запознай с квартала си първо,може да се окаже,че крие повече от очакваното,от видимото.
Движим ли се успоредно,или траекториите са рязко перпендикулярни,кое е по-добре не мога да преценя,пресичането на пътищата или заедното прекосяване.
Музиката ни отвежда,там където само тя може.Някак изреченията са по-красиви недовършени,онази лекота,въздушност се усеща.Точно тази която трябва да я има навсякъде,без изключения.
Независимоста пряко свързана ли е със самотата?