Ако сладострастието беше течен шоколад,
покрит обилно с дози грях.
Ако радоста не беше споделена,
би била по-яростна от тежката мигрена.
Ако липсваше ни огън в лятна нощ,
то духът на малдостта отдавна е обречен.
Ако слънцето не носеше ни смях
и живота ще е нечовешки грешен.
Ако правим опит за летене,
над човешкото ,общественото мнение
и подминем грубя своя праг,
а до вчера там търсихме спасние.
Ако с нищото се бяхме съгласили
с живота трябва да сме се простили.
Ако лаоничноста ми не ти допада
бягай в задушевната си стая.
16.11.10
Да не би...?
Етикети:
загубено време,
когато времето е излишно,
монолог,
никак,
подробности,
посредственост
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар