С думите си възели заплитам
и умело търся красотата в лъжата
От вселената си трудничко излизам
Истината искам да стовая на света...
***
Лирика в неделя
Ако откъснеш частичка от моето щастие
ще ти се усмихна.
Ако го хвърлиш към някого тъй непознат
ще затихна
Ако небрежно поискаш за още
ще те притисна
Ако замлъкнеш сковано
ще си замина...
***
Небрежни погледи,в опит скрити.
Напред ще тръгнеш дори да не искаш
Желание и пориви прикрити
колкото и да бързаш,в кръг се движиш.
16.11.10
С думите си пъзели редя
Етикети:
аз,
безсмъртие,
вечер,
загубено време,
нечленоразделни звуци,
нещо си,
отвътре,
през пръсти,
умствен бълвоч,
яд
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
"Лирика в неделя
Ако откъснеш частичка от моето щастие
ще ти се усмихна.
Ако го хвърлиш към някого тъй непознат
ще затихна
Ако небрежно поискаш за още
ще те притисна
Ако замлъкнеш сковано
ще си замина..."
Харесва ми. И като емоция, дори и като темпоритъм и конструкция на стиха:)
Публикуване на коментар