Първично

Надпревара със самия себе си и като успееш да финишираш оставаш сам,ако гониш сянката си можеш да стигнеш по средата на нищото.Светофара на възможностите ни сега свети в лилаво.Отваряш чадъра и се предпазваш от падащите предмети,сануваш,че самолет се разбива на забавен кадър.Лягаш на земята за да усетиш гравитацията,представите се сменят и ти трябва някаква сигурност.
Защото близоста не трябва да бъде сравняване с мерзоста на простата материя.Отмина ерата ,в която се правим ,че не сме забелязали.
Можеш ли да отваряш пространства с погледа си,виждаш ли през хора,ами вътре в тях?Трудно се доверяваме на самия себе си,а като го направим сме способни да убедим целия свят в каквото и да било.

Нищо няма значение,ако усмивката ти носи сили.

Преувеличаваме с животите си,във възможностите си,в храната си.Излезеш ли от целия този фалш,нещата са така светли и прости.Опитай се да живееш на открито небе.Странни са хората,плачат за свобода,а се покриват в кутиии.Сами създаваме своите кафези,без ключалки.Смееш ли да изгориш за да засветиш?