Научих се да се сабуждам рано,да дърпам рязко пердето и да се надявам слънцето да ме посрещане докато патувам надолу.
Така деня е по-дълъг,ноща по кратка,а тя е време само за приказки.
Приказките са за възрастните,децата ги карат да им ги четат за да се научат на живот.
Отвъд девет планини в десета...
Плуващи настроения,като водни комари,толкова финно докосват водата,гъделичкат я и на нея и е приятно,не им позволява да потънат.
Душевен гъдел...предизвикан от дума,поглед,песен,без ограничения.Това е като прашеца на феичките ,които подсилват вярата ни е нереалното и политаме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар