Попивам свят

Същество като отворена рана!
Дори и прашинка би ме подразнила,оголен нерв.Сливане на цветове,рязко като тъмно синьо и червено тип съсирек или го предпочиташ по лежерно зелено и жълто,нека бъде свежо.
Не напрягайте мозъците си прото ги освободете...
Измислените ни лични бариери,като оградка метър на метър,която си носим където и да идем.Начертаха ни кръгове и казаха не излизайте извън чертата,а ние плахо като палета с мокри погледи ги гледахме наивно и не смеехме.
Повя ме вятър,отвя есента,беше южен,а всички се надяват на снежна коледа.
Канела и черен чай,достатъчно ли е да се сабуди деня,после мирис на терпентин блъска те не можеш да се скриеш и просто се сливаш с пеизажа,вливаш се в картината си и изплуваш когато те молят да ти нарисуват портрет,докато хапваш мандарина.
Деня свърша тихо,без да разбереш неочаквано зад гърба ти.Ядосваш се и замеряш прозореца със стол,не уцелваш и създаваш само шум.

Загубваш се сред дим,и се сабуждаш от смеха на непознати,карат и твоята усмивка да потръпне.Вече е привечер и като по график капе дъжд,един несигурен неуверен дъжд.Иска да ни каже нещо,но и той не знае как,намираме се в отражението на града.
Ще се прибереш като по навик,ще захвърлиш якето си и ще се отпуснеш.Вечерята е оскъдна,но има шоколад и малко бира с подходяща музика за фон,не е нужно друго понякога.
Липсват ти светулките от детството и погледите към небето ,очудването от яркоста на небесните точки,като бяхме млади и наивни.Сега сме само наивни,дори нямаме оправдание за това.
Сладки вечери,кисели емоции и на моменти просто сън от който не можеш да избягаш.
Няма място за откровености,тъй като всичко което правим е свързано с тях.