Ключалки

Миглите заплитат възли,докато учим любимите си песни наизуст.
Въже,по което вървя,горе е студено,но поне мога да се насладя на гледката.Потенциалите на много от хората са забравени в буркани и заровени в детската им градина.Тогава се борихме за лопатките, спомняш ли си?Аз бегло,но тогава нещата бяха далеч по очарователни.Как стоим секунди преди да отидем и да заговорим някой,точно като тогава.
Лъжат,не беше по-лесно,сега можем да се запознаем и без думи,даже разговорите създават неудобна обстановка.За какво ми е да говоря ,когато мога да мълча,ако разбереш какво ти казвам отвъд тогава значи няма защо повече да сме заедно-ти ме познаваш,нещата се изчерпват и започва напрежението.Думите са създадени заради лъжите,иначе няма смисъл от тях,хората не могат да лъжат с очи с действия,за това са думите.Лъжем себе си,лъжем другите,лъжем децата си и родителите си.Плачат всички за истина и като им я поднесат не издържат и се самоубиват,буквално или само пасивно няма значение.
Баналноста оцветява в сиво,аз се опитвам дъжда да не изгаси пламъка ми,за това винаги пазя по еидн кибрит в джоба,от старата колекция на баща ми.Новостите,често са грозни,удобни,но непривични.Ръкостискане с умората и блясък сила.Този зад мен,скришом чете това,но така или иначе нищо не би разбрал.Мислиш ли ,че оставяш част от собствената си история по моите редове?