Ела с мен

Усещаш как погледа ти тежи в пространството ,но не можеш да го отделиш от точката ти на внимание,дори да е нещо съвсем не конкретно.Влизаш в рейса,возиш се по навик и само автопилота те води,спирката е една и съща почти всеки път.Трудно е да оформиш посока с мисълта си,едно силно вълнение с главата ти,или затишие пред буря.Като огледално, спокойно море - красиво и плашешщо.Емоции не на фокус,студени страни на ситуациите.Най-силни ставаме,когато усетим немощта си.Няма значение да ли е късно или рано,времето е твърде субективно.Не ни трябват часовници и огледала,не ни трябват и излишни драми.Чисто спокойтвие като детски поглед.Рисуваш нечии очи,непознати,завършваш скицата превръща се в портрет измисляш просто история и оживява,толкова лесно се създава.Простичък ритъм и две три думи,описват цялостта на нечии вселени,така очарователно, тъжно е (:
Сутринта...основата на всичко.Изведнъж сред цялата тази рутина някаква сила те блъсва
яко ти разбърква фотоните,защото знаеш,убедеността е по-силна от съмнението, винаги.
Знаеш че точно този човек ти трябва,копнееш за думите му,липсва ти гласа му ,почти го забрави,но ехото отеква из вътрешните ти пространства.Това което можеш най-искренно да му предложиш е мълчанието си и леката усмивка.
Чай универсално лекарство,не зависимо какво е оплакването ти,помага безотказно при всичко,понякога се гарнира с алкохол за добро утро.
Ако той не може да ви помогне,търсете си нов лекар