Глухо ехо

Късаме страници и пренаписваме старите истории,неразбирайки,че следата винаги ще си личи.Жигосани сме от нашето минало,раната може да е зарастнала ,но белега остава.
Преоктриваме се в другите и бягаме от себе си,накрая се загубваме по пътя в едно вечно повторение.
Топло чело и тежки клепачи,внимавай защото за апатията няма лекарство,а зимано време настъпва епидемия.
Усещаш как се променяш,усещаш движението като бамука.Искаш да се изкажеш пред себе си.
В руските сувлаки пишат с моливи,докато американците се опитват да измислят мастило неподаващо се на гравитацията.Така и ние пишем с главите надолу,живеем с главите надолу.
Чувството за хумор е създадено заради случайността.Можем да стигнем прекалено надалеч,като прекараме само един ден у дома.
Обичаме да си измисляме истории така живеем повече.Леглата вече са ни малки и краката ни стърчат извън тях.Паяжина изтъкана от битови истории или оплетен пуловер от всичко това.Някои те провокират да създаваш, ние дори не им благодарим, а те не подозират.Понякога неспестените факти в могат да спечелят много.Ако така се живее щастливо къде е уловката,може би в това,че я търсим.
Докато можеш да разчистиш мислите си ,значи ще намериш винаиг обратният път.