Пролетна приказка

Прозрачно минало,здрависване с настоящето и мемоарите на бъдещето.
Днес всички искат да се влюбят и най-много тези,които го отричат.Масата са се хванали за сламка и висят от високо,но се задоволятват,защото поне имат нещо в ръцете си.Има ли филмови моменти и в твоя фарс?
Аз се влюбих във времето и се загубих в него,а то видя едно малко момиче и бе завладяно.Сега живея в безвремие и се наслаждавам на вечността.
Втората ми любов не беше истинска,само се залъгвах,защото нямах друго.Все пак всеки обича хумора,но е далеч по-добре да сте най-добри приятели,така винаги ще те човърка,колкото и да не му е момента.
Третото влюбване е най-силно,дори си пазя трохички от него,за да храня гълъбите по чуждите тераси.Любовта ми открадна вятъра,Веднъж южен,топъл гальовен.След това изненадваше със своята студена деловитост.Най-добрият му приятел е плажа.Морето като състояние,но вятърът е непостоянен,дори повече от мен и го зовеше дълга макар самият той да не знаеше какво се очаква от него.
А междувременно егоцентризма ми открадна погледа и ми подари нарцис.Ярък и жълт,като омлет.Аз не се съгласих,не приех подаръка и си върнах взетото.
Докато сладостта ме отегчаваше със своите розови надежди.....
Аз останах прозрачна,а може би винаги съм била.Отражение,все пак живота е огледало.Върях преизпълнена с енергия,докато слънцето печеше силно срещу мен.Беше рано да се отказвам от цялата нелепост в междучовещките отношения,а и безмислено.

Просто се гмурнах.