Чай

Загубваш се,сред представи измислени.

Шрифта става по-голям,света се завърта и ти изпадаш от него.Неканен гост е всеки от нас.
Не виждаш какво можеш да дадеш на света,какво да създадеш като си изцеден.Искаш да си преобърнеш мирогледа,нека спрем да използваме емоциите като оправдание,ние сами си създаваме настроението,значи всичко е в ръцете ти.Вятърът ти става приятел ако живееш до морето,разказва истории и развява прането ти,влага една доза сила във всичко, което правим.
Ново място, нови истории,но каквото и да е,като се го погледнем след година време,ще изглежда смешно и налудничево.Нека сме по-леки от ситуациите и се сливаме с времето,за да не го оставяме да ни уплаши.Вкусовите рецептори се усилват и обонянието се изостря,ставаме зверове,живота е джунгла.Пътуваш на обратно,всичко предстоящо се намира зад теб и ти е поднесено като изненада пред погледа.
Създаваме не в нищото,а там където искаме промяна,и това е най-голямата ни грешка.Излез от себе си погледни се от горе.Остави света такъв какъвто си е,не искай да го промениш,създай го.Знаем ,че хората не са аксиоми,но нещата идват сами,ако ги викаш ще стане като в приказката с неволята.
Аз дойдох и те си тръгнаха,остана малкото живот и силата,която имам за да се превъзмогна,усети как трептят паветата,в тях са скрити нечии забравени копнежи.Като кутийки,всяка една съдържа парченце свят,сив или мрачен,няма значение от теб зависи как ще го овкусиш.