Лимонена трева

Следобеда се огледа в мен,аз не му отговорих,обърнах се и сипах вода бурканчето си.
Нарисувах птица,тя премигна,съзнанието ми се шегува,казах си,но преди да изобразя клонката на която стои,тя излетя.Боята падна и замъгли погледа ми.Завъртя се,засили се и се гмурна в стената,остави само малко червено по бялото пространство.Срещата и с мен не беше приключила.

Онзи срещу теб,те вижда по-добре, защото огледалата лъжат.Ти не си това,което показваш,би ли се познал ако се видиш на улицата?Дори гласът ни не е такъв какъвто си го представяме,да именно представата....
Какво съм аз? Ти по-добре ще ми кажеш,липсват ми онези монетни телефони,разговори с звук на дрънкащи монети.
Аз съм правопсна грешка, и лимонена трева, аз съм балончето в твоята чаша, аз също съм пукнатина, аз съм образ..измислен от мен за мен.
Сега съм просто изморена.

Срещахме се пак,в навечерието на моят трети преход,нали знаете всеки има по няколко ключови момента в живота,в които се слбъсква с всичко ново наведнъж и това е или най-нужното, или погубващото.Напомни ми за цветовете, които и подарих за да оживее.Каза,че иска да се отплати,подари ми светлина.Сферичка малка и грееща, трябваше да я пазя от страховете си защото те я разрушават.Разказа ми история за това,че всяко създадено идва от нищото,черна дупка.Като се роди получава къс енергия, която да подари.Сферата бе моят импулс,вратичка към света