Навика на срядата

пернареждаме думите и сортираме времето си,затвори ли добре бурканите пълни със зимнина.Натискаш бутон и се стопляш с някой фалшиф спомен,в синхрон.

Ден 1ви
правим това което искаме
ден 2ри
оформяме идеалите си
ден 3ти
преследваме ги
4ти ден
изморихме се и се отказахме от тях
ден 5ти
...
ден 6
загубваме се в другите

Игра със зарове и залагаме уважението си на единия късмет.
Правим се на свободни а всичкото е просто кихавица предизвикана от слоеве прах.Живота е кръгъл, ала все търсим ръбовете,учат ни да не се отказваме лесно и сме слаби ако го направим,изцеждаме се малко по малко а сока ни дори не е и кисел,има вкус на сиво кафяво.
Втурват се към абстрактното,защото няма правила и това обнадеждава,истината е, че това е най-лесния начин да станеш смешен и гол.Абстрактното моли само за едно да си истинен,това отдавна е забравено.Самоотвержено се крием.Вървиш напред,а всъщност се блъскаш в стена и си доволен,че не си погледнал назад.
Няма нужда от красиви думи,красивото е нямо.Тишината не се запомня,за това хората които изслушват никога не остават следа в ума,а все се търсят.Искам да си затворя очите и да не приема никакви провокации и масови манипулации поне за ден,да но клепачите ни са отрязани и очите ни сълзят.Отивам да направя замък от вятър,за да няма нищо, което да го събори.