13.4.11

Ярко

Прикрити ни гледат околните
със присмех,въздишка и страх
Светът ни може разхвърлян да е,
но вечерта е пълна със смях

Влизаме тихо в главите ви
без да разберете дори
Оставяме късче от себе си
и с пълним душата с искри

***

Разкрий пред мене твойта чудноватост
гмурни се сред болка и страх
Не бих изгубила и част от свойта малдост
с измислени, празни слова

Покажи ми това,което гъделичка
твоята неспираща тъга
За да ти предам от мойта сила
като ти разкажа приказката на света

Няма коментари: