Прикрити ни гледат околните
със присмех,въздишка и страх
Светът ни може разхвърлян да е,
но вечерта е пълна със смях
Влизаме тихо в главите ви
без да разберете дори
Оставяме късче от себе си
и с пълним душата с искри
***
Разкрий пред мене твойта чудноватост
гмурни се сред болка и страх
Не бих изгубила и част от свойта малдост
с измислени, празни слова
Покажи ми това,което гъделичка
твоята неспираща тъга
За да ти предам от мойта сила
като ти разкажа приказката на света
13.4.11
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар