Разговори

Виждаш лицата на хората и криволичещия блясък в очите, не ги познаваш добре,но всеки вече има някакво мнениe и заживява с него.Във всеки има по-нещо очарователно, дълбоко затворено под купища неуверености.Аз не те чувам,аз виждам.Думите те заливат и аз умело се опитвам да минавам между тях.Лампичката е светната, загаси я и се потопи.Избери си позиция на управляван.Пренебрегнахме Земята и Слънцето заживяхме с хората, те научиха какво е власт и започнаха да пълнят процепите на самочувствието си с нея, докато плюеха върху света на другите.Накрая всички се сливаме със Земята, а нещата стоят по-различно без тяло и думи.
Усещаш лакът в слънчевия сплит, после някой ти бpъква случайно в окото, без да се усетим сме заринати в пясъка на собствените си заблуждения.
Простичък живот,малко предмети и притежания, дълъг път и приятна почивка, разговор с гората и сладко мълчание с планината.Ако само ума ти отива далеч, време е да го пуснеш,той няма нужда от теб.