Ветрец и ярко слънце.
В момент на дълго щастие, често измислено,човек не може да създава и се стряска.
Погълнат е от наслаждението и се загубва във времето.
Ти да не сбърка това с рутината?
Дъвчат те и плюят плът и киселина.Трудни сме за храносмилане, думите понякога по-остри от акулска паст.Виждания забулени в паяжини от отдавна забравени неясни принципи.Не искаш да признаеш,че си твърде крехък, за да не липсваш след вечеря.Опитваме се да сме жилави.Обмисляме думите си като забравяме най-основното,че всички сме така сходни,толкова еднакви.Начините за достигане на целите са просто различни, а се опитват и това да отнемат.Ако го нямаше обществото вече щяхме да летим.
10.6.11
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар