Ако разбирахме какво говорят планините дали щяхме да се крием, когато вали...
А вятърът и морето са заедно и техни деца са вълните.
Думите имат лимит,затова ако ще говориш ненужности,по-добре ги пиши.
Съзнанието ми залезе и ме налегна глад.Срещнах няколко случайни минувача, но техните истории останаха не разказани, улиците правят хората разбързани,а колите-бавни.Искам да намеря човека,който е измисли безкрайността и да го залея с хаос.Плувам в празни думи и мимики кухи.Ако историята сама се разказва, ние защо сме си нужни?
Уплътняваш мълчанията и се чувстваш горд и начетен, запознай се с мойта тишина и виж колко безгранични могат да са отношенията.
Нечии думи нямат значения, нечие мълчание ни осмисля ежедневието.
14.7.11
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар