Френски думи

Намираме си въже и здраво се държим за него,защото от долу е пропаст, само че често забравяме,че ако поискаме падането може да се превърне в полет.
Мигам и се чудя къде изчезнаха светулките.
Историите или започват с обичам те,или с него завършват.Запотени са стъклата на мирогледите ни.Усети това, което никога не си бил, влей цялата енергия и се надявай да не правиш правописни грешки,когато пишеш името си на новата самоличност.Повече възможности, по-малко спокойствие, онези така познати улички дали ще ни липсват...
Твърде е трудно да си оставиш ума свободен,след като толкова годни са те карали да го озаптяваш, но ние сме в началото на тази ера, когато все повече възли на морала се развързват.
Провокативни въпроси още от самото начало, дали е така лесно да пишеш като знаеш,че няма да разберат това,което имаш предвид, че ще сложат своята история и ще нагласят всяка малка подробност, точно за да пасва.Това ли искат другите? Ако историята се различава твърде много няма ли да е прекалено сурово за семплите им разуми.
Почерпи ме с преживявания и не искаше нищо в замяна, къде е егото в този момент?
Шах, изряза ежедневието ми на фигури, а твоето просто се сля и някак се постарахме да си паснат като в класическа черно-бяла композиция.
Не разбирах част, от това което правеше, ала ти не разбираше думите ми, но погледите някак намираха сходен език, допира и усещанията също.
Изтегли си вечерите като дъвка, извлечи всичко онова, което сънуваш, безвремието е сладко и страшно едновременно по много.
Сутринта е заспала, но ето ни нас за да я събудим.Покриваме се с много свои
неизличими съмнения, но ги има онези малки моменти 'прозорчета' които ни спасяват.