-А как разбираш кога си тъжен?
не знаех как да отговоря, можех да замажа инстинктивно очите, както обикновено са ни учили да правим с малките деца, но въпроса наля сила в мен, желание да го обясня първо за себе си, губейки искреността си, вредим най-вече лично на нас.
Когато загубим част от предишната сдържаност на емоциите си, забъркваме съвсем нов ритъм.Загнездвайки се прекалено дълго една идея, като всичко естествено тя покълва, ако се грижим за нейните листенца, те ще внесат зеленина в нас и ще доведат светлината, която да задържим.Гмуркане и потапяне в темите и значенията, като излезем да си поемем дъх вече е съвсем различно, ума е набавил тази глътка въздух, която внася ред и подрежда несъзнателно ежедневието ни.
Не забравяй, че си просто минувач, и това е най-красивото.
22.2.12
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар