Сънят.

Щом се сетя за тези моменти
сива мъгла запълва ума ми

Поглеждам напред и лъхва ме тихо
пролетен, морски ветрец.

Нима, дума е дал с ума ми
да вдъхва пространства във мен.

За да мога да тичам далеч
от корпоративния поглед
и човешката, душевната смет.