Описваме кръгове



Времето беше несигурно какво иска,да ни зарадва или точно обратното.

Отключихме всичко онова,което е в нас и то избухна.Върна ни

много назад, всичко което сме постигнали затихна, стопи сe, вече го нямаше.Със
съзнания на 5 годишни и стремежи на големи хора, вървим по каменни пътеки и
нараняваме краката си,но не усещаме болка, защото не спираме, продължаваме така
наивно и упорито напред.

Eдинственото,което остава е последното слънце в ранното

навечерие.Прилив на хормони и разбъркване на цялата подредба ,създава
непредвидими състояния.СТРАХ.Така измислен и толкова разтреперващ
съществото,гъдел ама не сладък.Яростта се вписва като в епиграма и искаш да
използваш чадъра си като оръжие,но просто предъвкваш соления гняв (има вкус на
желязо) и излизаш от стаята.

Силата в теб тя 
клокочи.Разбъркваме и преди да я сервираме
гореща се замисляме дали ще имаме сили да превъзмогнем поредния погром на
не разбралите.Колко тъжно е това,че те са така слепи,а от тях зависи така много.
Сливаш се и се разливаш с хората.Забравяме за нирваните,

които преследвахме.Токсини в кръвта,алуминий във въздуха и мерзост в
душата.

Изстискай си съзнанието като мокра кърпа и виж лилавата гнус,който се
стича.

Разминаваме се, но само в намеренията.Мястото, в което се намерихме и
започнахме да криволичим,двама в повечето случаи са по-бавни от един.
Откъсни парче от деня си и го подари на бездомник,ще го стоплиш и ще му
напомниш ,че вече е пролет.


Аз не приемам не за отговор или поне не и в
пълния му вид.


А ти щастлив ли си?