Портокал с канела.

Оранжево по крайчеца на окото, той пееше без да вижда и мястото се превърна в дом.
Ниски тавани, ограждат потенциала ни, клаустрофобия може би, интимност ще кажат други.
Аз мисля единствено за чистата енергия, за момента който предхожда случката.Спомняте ли си, секундата точно преди да се е случило.
Едно малко дете трепери в леглото си, страх го е, но не може да обясни от какво, в такъв момент никой не те взема на сериозно.Трябва да им покажеш, че си като тях, трябва да им обясниш.Детето пораства и разбира, че го е било страх от празната минута, от скуката,но то преди не я е разбирало.Всеки знае двете най-пагубни дефиниции страха и мързела, от тяхното смесване получаваме скуката.
Хрупкаво е под краката ми.
Вървим с елексир в ръка, греяно вино, вървим и се блъскаме в хората и на тях им харесва.
Харесва им допира, особено ако и естетиката им подхожда,мръщят се когато ги блъснеш, след това случайно ти отвръщат.Сладки са, точно като виното.
Портокали през януари, дъх на 90-те.Кратки сме.Това ли ще ни погуби,  нали се впечатляваме от големи размери.Мании.