Неправилно подредени звучи от акордеон се чуваха от отсрещния прозорец, само една малка мрачна градина делеше двата зида.Гореща привечер от първите дни на май, пердето галеше леко обстановката с прозрачните си вълни и създаваше уют в място, което никога не бихте нарекли дом.
В малката стая едвам се минаваше, стари,масивни, ненужни мебели запълваха пространството, стълбата отдавна се беше превърнала в закачалка.Единствените глътки въздух се откриваха във високите тавани, леко премигване на лампите, бушоните бяха едни от най-старите които се намираха, поне съседа така беше казал.
По мраморната маса се намираше един поувехнал босилек и крем за ръце с лек аромат на лук затваряше композицията, просто като натюрморт.Гласа на сладката мизерия.
Стъклените врати мелодично се блъскаха от течението, сякаш се бяха разбрали.Почивката изчакваше, беше се разположила благо на дивана полюшваше ведро глезени и очакваше наемателя на стаята над мрачната малка градина.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар