Все едно се отвори дупка в белия ти дроб, все едно нещо пропадна в нея.
Илюзиите на Нищослучващото се, защото когато стане тъмно влажно и студено, хората се прибират в кутиите накичени с медалите на собствените си неуспехи.
Ноември е дупка.
Докато преминаваме стотиците парцели асфалт с изтърканите гуми на колелата си, докато.
Студът разбива мислите на малки парченца, като в онези моменти, в които ти говорят но ти не разбираш и дума и чак след минути осъзнаваш, че все пак това е твоят език.Излизаш от границите на познатото и ставаш просто участник в пространството, дали това не една символична медитация, която ти казва съвсем ясно, че умът ти има нужда от почивка.


песъчинки в бели рани
вечерта ни ще остане крива
плавен ритъм, резки драми.