29.1.14

Стичане

Виждаш стъпките на своето отдалечаване,
малки(те) следи на бъдещето - светят.
Любовта е впрегнатата лудост в щастие.
Изтъкаваме пътеки
плетени мостове към отвъдното.
Усещаш как подухва от прозореца
крайчеца на зимата.
Времето се е разперило като ветрило.

1 коментар:

МАТ каза...

Много ми харесва. Браво :)