Виждаш стъпките на своето отдалечаване,
малки(те) следи на бъдещето - светят.
Любовта е впрегнатата лудост в щастие.
Изтъкаваме пътеки
плетени мостове към отвъдното.
Усещаш как подухва от прозореца
крайчеца на зимата.
Времето се е разперило като ветрило.
29.1.14
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Много ми харесва. Браво :)
Публикуване на коментар