Разтапям се и се преливам,тялото ми светва в множество цветове.Звука от минаващите дни като капки, образуващи идеални кръгове.Стъпвам тихо за да не сабудя собственото си желание, страх ме е, защото не мисля, че бих успяла да го възспра ако се разсъни.Свършваш със залеза. Имам нужда от това, което най-дълго отричах.Зениците трептят и сетивата са максимално чувствтелни, за да могат да запомнят всичко. Легло в тревата,завивка от вятър.Когато сме щастливи, вътрешните стени на съществото ни се оцветяват в ярки цветове, които излъчваме.Случайността е моя покровител.
Ние сме над града, а светлините са просто светулки.
Само два дни или много повече от това.