Прикрити ни гледат околните
                     със присмех,въздишка и страх
                    Светът ни може разхвърлян да е,
                     но вечерта е пълна със смях
    
                     Влизаме тихо в главите ви
                       без да разберете дори 
                     Оставяме късче от себе си
                     и с пълним душата с искри
                                ***
            Разкрий пред мене твойта чудноватост
                гмурни се сред болка и страх
           Не бих изгубила и част от свойта малдост
                 с измислени, празни слова
           
               Покажи ми това,което гъделичка
                  твоята неспираща тъга
                За да ти предам от мойта сила
             като ти разкажа приказката на света
13.4.11
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
 
 

Няма коментари:
Публикуване на коментар