Селски път, наклонена оградка и слънце на големи глътки.Насекоми се залепят по лицето ти, отклонени от своя път.На високо, вдишваш нищожността и напълваш дробовете си с представи.
Кей, камъни, пясък и вълни.Мирише солено и си задължително бос.Вятъра те следва като сянка и кара косата да танцува, момента не може да избяга, времето не съществува.
Покрив-градски, хората са мънички не могат да ни видят.Обхващаш с поглед улици, светофари и музиканти.Къщичките са очарователни и уютно,високите сгради се символизират с болници.Има само една мелoдия в главата ти.
Малият Мук се разхожда в полето, с блуза на точки.Сламената му шапка е открадната от вятъра и е останал само спомена за нея.По пладне всички ставаме мили.
Плодова салата от цитрусови плодове, с привкус на джаз, имаме всичко което можем да желаем...топлината на телата си и гледката на последният етаж.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар