Опсиваме кръгове

Пръсти в рани, мисли-мръсни. Деня те е изпил със сламка и единственото,което остава е последното слънце в ранното навечерие.Прилив на хормони и разбъркване на цялата подредба ,създава непредвидими състояния.СТРАХ.Така измислен и толкова разтреперващ съществото,гъдел ама не сладък.Яростта се вписва като в епиграма и искаш да използваш чадъра си като оръжие,но просто предъвкваш соления гняв (има вкус на желязо) и излизаш от стаята.
Силата в теб тя колкочи.Разбъркваме и преди да я сервираме гореща се замисляме дали ще имаме сили да превъзмогнеми поредния прогром на неразбралите.Колко тъжно е това,че те са така слепи,а от тях зависи така много.
Сливаш се и се разливаш с хората, има неща които няма как да разкажеш, защото смисъла е коренно различен сред теб, не забравяйте, че и с всички други са така.
Забравяме за нирваните, които преследвахме.Токсини в кръвта,алуминий във въздуха и мерзост в душата.Изтийска си съзнанието като мокра кърпа и виж лилавата гнус,който се стича.
Разминаваме се, но само в намеренията.Мястото, в което се намерихме и започнахме да криволичим,двама в повечето случеи са по-бавни от един.
Аз не премам не за отговор или поне не и в пълния му вид.

А ти щастлив ли си?